Екскурзия на 8а, 8б и 8в класове

На 14 юни заедно с класните ни ръководители Валентина Василева, Галина Димитрова и Иглика Николова се отправихме на една екскурзия, която ни запозна с красотата и магията на нашата страна. Посетихме стари, исторически и културни забележителности и това ни кара да се чувстваме горди, че живеем в страна, пазеща миналото си тъй съкровено, както никоя друга!

Тръгването ни от Плевен бе изпълнено с въодушевление и нетърпение от предстоящите събития. Гледките, които се разкриха пред нас, макар наблюдавани от автобуса, бяха изумително красиви. Изкачвайки се по Стара планина, осъзнахме, че природата е най-изящна, когато е недокосната от човека и величествеността на планината ни даде сила и енергия да стигнем бодри до центъра на Розовата долина, а именно Казанлък. Успяхме да посетим най-добре запазената в страната тракийска гробница, Казанлъшката гробница, която е включена в списъка на ЮНЕСКО и е датирана от IV, III в. пр. Хр. Гробницата е открита случайно от войници, чиито любопитство да разберат какво се крие зад иззиданата каменна стена ги накарало да я разбият и да влязат вътре. Най-удивителното нещо в нея са стенописите, които са успели да се запазят до ден днешен, но за да останат за идните поколения, е изградена климатична система, която поддържа температурата, която им е нужна. Опазването на стенописите е от изключителна важност, затова и достъпът до гробницата е ограничен. Ние влязохме в специално създадената гробница, която е нейно пълно копие. Казанлъшката гробница е едно удивително място, което непременно трябва да бъде посетено от всеки българин!

Следващата ни спирка бе село Мезек, превърнало се в синоним на Средновековие. Обиколихме Мезешката крепост, която е била византийско укрепление. Счита се, че е  служела за гранична стражева крепост, тъй като през нея се минавало от Близкия изток до Централна Европа. Мястото, на което е разположена крепостта, е най-източната част на Родопите, което я прави още по-уникална. От южната част на крепостта бяха разположени няколко кули, от които са наблюдавали нашествениците. За да влезнем вътре обаче, се наложи да минем по стъпките на врага, с малката разлика, че не бяхме обсипвани със стрели и не бяхме по коне. Влезнахме в кулата и успяхме да видим гледката, насочваща към южната част. После видяхме бункер и имахме за мисия да открием и втория. Макар и да обикаляхме и да търсехме всички заедно, накрая госпожа Николова го откри. Накрая на обиколката някои от нас се престрашиха да стрелят с лък, а други решиха да запазят момента чрез правене на много снимки. След като слязохме до селото, се отправихме към гробницата. Пътят бе изпълнен с множество рисунки, които всички оглеждахме с интерес. Стигайки до гробницата, се удивихме колко стара е тя – датирана е IV, III в. пр. Хр. и е най-голямата тракийска гробница. От беседата разбрахме, че в нея най-вероятно е бил положен владетел, тъй като вътре е било намерено много златно съкровище, пък и никой не е строял такава голяма гробница за обикновен човек. В насипа на могилата селянин е открил бронзова скулптура на глиган в естествен ръст, който сега се намира в музей в Турция, а в музея в Хасково е направена гипсова отливка на оригинала. По-късно местни жители откриват входа случайно. Археолозите смятат, че вътре са извършвани множество религиозни ритуали. Нещото, което ни направи най-голямо впечатление, бе проект на група учени. Счита се, че траките умеели да изпадат в транс чрез музика и това се правело и в гробницата. Учените довели оперен певец и когато певецът запял тон, краката на всички в гробницата омекнали. Проектът и изследването продължават, за да докажат как става това.

Пътят ни продължи към Ивайловград, където нощувахме, а на следващата сутрин се отправихме към вила Армира, едно наистина удивително място от Античността. Вътре освен че подът е обсипан с мозайка с лика на жителите, които живеели там, но и е изпълнено с мраморна облицовка. В центъра на вилата се намира голям басейн, който осветявал цялата зала. Беше изключително интересно да видим как са отоплявали помещението, както и да наблюдаваме мозайката. Тя бе изпълнена със свастика, която се смятало, че носи късмет. До този момент си мислехме,че пречупеният кръст е измислен от Хитлер, но всъщност това е бил древен символ и наистина много се използвал. Друга красива част на мозайката е главата на Медуза, която обитателите смятали, че гонела зли болести и неприятели. В една от стаите бяха изобразени римски богове, а в друга видяхме лика на мъж и децата му. Много е възможно това да е мястото, където след опустошение е бил отнесен римският император, а по-късно е бил убит. Мястото се е запазило до днес, благодарение на земетресение, при което основите са потънали в почвата и са се покрили. Доказателство, че природата си знае работата! Наистина, вилата е изключително сложно направена, изследователите не са сигурни как са строили стълбовете и украсите по тях, но едно е сигурно-мястото просто те отнася в Античността!

След Ивайловград, бе време да отидем до Европейската столица на културата за 2019 година-удивителния град Пловдив! При пристигането ни заваля дъжд, което не ни обезпокои, а ни зарадва, тъй като решихме, че „ще ни върви по вода“. Градът ни се стори изключително красив, особено античния театър, където искахме да „врътнем една „Антигона“ “. Успяхме да си направим няколко снимки и дори бяхме свидетели на сватба. Мястото е вълшебно, пренася те в Древна Гърция, не е за изпускане! Преди античния театър обаче, посетихме Етнографския музей, от където не ни се тръгваше. Е, като цяло не ни се тръгваше от Пловдив! Вечерта, макар и изморени от пътуването, танцувахме всякакви танци, но най-големите танцьори бяха учителите, когато играха хора. На следващата сутрин обикаляхме „Стария град“ и си купувахме сувенири от малки занаятчии. Но стана време да си ходим и да се прибираме у дома. И когато пристигнахме в нашия град, макар всичките останали забележителности, които посетихме през трите дни, усетихме топлина и сигурност, присъща само за Плевен!