Тя каза “ДА!”

Абитуриентският бал е един от  най-вълнуващите моменти в живота на човека. Това е празник, който носи положителни емоции, удовлетворение, радост и определено спомен, оставащ незабравим. Пътят към този ден обаче е много дълъг и труден, пълен с разочарование и щастие. Да си дванадесети клас със сигурност не е толкова лесно, колкото се казва или изглежда отстрани. Влага се много труд и старание не само от нас учениците, но и от учителите. Поканата за абитуриентския бал, отправена към директора на училището, класните ръководители и учителите, е нашата благодарност към тях за положените усилия по време на образованието ни. Това е момент, изпълнен с много положителни емоции. От самото начало на учебната 2022-2023 година с моите съученици мислим как по оригинален начин да поканим нашата класна, Мариана Пенчева, да присъства на този празник. Вече се бяхме отчаяли, когато на 22.03.2023г. идеята „падна от небето“ (или по скоро влезе през вратата). Нека Ви разкажа.

Сряда е. След голямото междучасие с класа ми се отправихме към спортната зала за часа по физическо възпитание и спорт. По време на часа г-жа Гергана Радковска ни съобщи, че трябва да освободим залата, защото „Северняшкият ансамбъл“ е гост, поканен, за да представи пред малките ученици народни танци и обичаи. Тогава идеята сама дойде. Запитахме се: „Защо не помолим Ансамбъла да ни съдейства и с тяхна помощ да направим поканата най-интересната досега?“. Бързо трябваше да се организираме и да измислим план как точно да поднесем желанието си нашата класна да дойде с нас на бала. Тогава започна интересната част. Най-напред трябваше да попитаме  директора Димитър Митев дали имаме позволението му да го направим. Разбира се, той ни разреши. Дори успя да участва в тази наша идея. Без него изненадата нямаше да се получи толкова култова и оригинална, за което му благодарим от сърце. Помолихме г-н Митев да изглежда много ядосан и да каже на класната ни колко невъзпитано сме се държали в часа по физическо възпитание и спорт. Тъй като цялата ситуация се случи по време на учебните часове, се наложи да изведем класната от нейния час. Момиче от класа ни нахлу в класната стая, в която преподаваше, и започна да нарежда куп измислени неща, които уж са се случили по време на учебния час по физкултура. Втрещена от казаното, класната тръгна към спортната зала, а по пътя се срещна с г-н Митев и той започна да й се кара заради нас, но разбира се, това е лъжа. Целият клас и Ансамбалът сме се строили. Оркестърът започва да свири, докато поднасяме на г-жа  Пенчева пита, след което всички заедно се хванахме за ръце и се заловихме да играем хоро. Лицата ни грееха. Като за финал целият клас в един глас, зададохме въпроса, заради който се бяхме събрали: „Ще дойдете ли с нас на бала?“. Подадохме поканата в ръката на нашата класна и с голяма радост в очите и щастие в сърцето отговорът беше: „ДА!“.

Изненадите обаче не спират дотук. На следващия ден решихме да благодарим на г-жа  Пенчева за това, че уважи нашата покана, като й скроим лек номер (отново). Купихме й оригинална кутия с бонбони и шоколадова фигурка от сърце, на която беше изписано: „Благодарим Ви!“, както и специално направен букет по наша идея. Събрахме си нещата и преди нейния час изпразнихме класната стая, показвайки, че всички сме си тръгнали, за да не правим писмено изпитване. Единственото, което имаше оставено в стаята, беше бележка с текст: „Погледнете през прозореца“. Щом класната се появи на прозореца, тя ахна. Всички се бяхме наредили в очакване да излезе на двора при нас. Когато тя се присъедини, ние й подадохме подаръците и задружно й благодарихме, че ще бъде част от нашия празник – абитуриентския ни бал.

Това са емоции, които втори път не можеш да пресъздадеш и повториш. Емоции и спомени, оставащи за цял живот.

Лорет Любомирова, XII “Б” клас