В творителницата на Джими
В навечерието на 1 ноември учениците от 4а и 4б класове се отправиха към Творителницата на Джими в нашия град, създадена от художника Диян Павлов. Един съвременен будител, инициатор на много интересни събития, провокиращи сънародниците ни да си спомнят или да научат важни факти за корена си, за езика и културата си. Името на творителницата „О`Писменехъ!“ ще рече: „За буквите“.
Пътуването с тролейбус до там, се оказа атракция за повечето деца, защото само бяха виждали това превозно средство, но не бяха пътували с него.
Когато влязоха в двора на този бисер в духовния живот на Плевен, ги посрещна пъстър есенен листопад и сякаш стана магия. Декорите, създадени с много любов от ръцете на художника, ги пренесоха назад във времето. И без да е историк, музеен работник, актьор или учител, домакинът успя да сътвори пред малките зрители цял документален спектакъл „Школото“ и умело да разкаже исторически факти за пътя на буквите в България. Разказът започна с пренасянето на първите писмени знаци – руните, от Аспаруховите българи през Дунава в нашите земи. Скоро те били забравени от нашите прадеди и заменени с гръцки и латински букви, за да могат да общуват с другите народи. Но братята Кирил и Методий през 9 век създават глаголицата, която се ползва 60 години, когато е заменена от кирилицата. Тази азбука оставя трайни следи не само в нашата, но и в световната история.
Спектакълът премина през „История славянобългарска“ на нашия пръв възрожденец Паисий Хилендарски, който със словото си събужда българския дух и подтиква народа си към борба за национално и духовно освобождение. Спомена се и Софроний Врачански с преписа на „Историята“. Малките зрители разбраха колко е трудно да се пише с гъше перо и мастило, направено от природни материали – шикалки. Стигна се до другата „Българска библия“, каквато е „Рибния буквар“ на д-р Петър Берон. Той служи като наръчник за създаване на първото българско взаимопомощно училище в Габрово, създадено от Васил Априлов и Никола Палаузов. Там по-напредналите ученици помагат на даскала да обучава начинаещите. И тук вазовчетата участваха в спектакъла като ученици в това училище. Писаха върху пясък с пръчици. Докоснаха се до мастилница с перо, писаха на дъска с калем. Разбраха какво е дивит – продълговата метална кутийка с две отделения, за перо и мастило, която носена в пояса, е била символ на образованост. Научиха за наказанията в това училище, носиха табелки, с които са били поощрявани и наказвани учениците. Усетиха атмосферата на взаимоучителната метода и чрез дългата показалка на даскала.
Приобщиха се и към гордостта, че учителката Анастасия Димитрова, ученичка на бащата на Христо Ботев – даскал Ботьо Петков, създава първото светско девическо училище в нашия град. В онези времена, когато българката не е имала право на обществен живот, тази девойка създава училище за момичета.
Чрез костюмите, които смени по време на спектакъла и всички артефакти, изработени от него, Диян Павлов внесе нотка на съпричастност към времето на събитията. Представи по атрактивен начин интересна информация и възторгът на децата го доказа. Тук те за един час научиха повече, отколкото в часовете по Човекът и обществото и Български език и литература. Научиха толкова интересни и любопитни факти, видяха предмети, които никога не са виждали и се докоснаха до тях. Останаха изненадани и очаровани от това, което виждат, защото подобно нещо няма къде да се види. В този жив музей изложените предмети оживяват по време на демонстрацията, както и в ръцете на учениците.
Това беше едно преживяване без аналог и със сигурност ще остави трайни спомени у нашите възпитаници, едно приключение, пътуване във времето и пространството. В очите им заблестя онова издайническо пламъче на любопитството и задаваха адекватни въпроси. И ако питате: „Ще изяде ли мишката книжката?“, отговорът е: „не“, докато има „истински рицари на писмеността“. Затова народът нарича всички тях будители и им отдава чест на 1 ноември.
Станка Ненчева
Красимира Найденова
