Коледното чудо

Зима е. Навън вали сняг. А той носи много радост на децата. Има весели игри, правят снежни човеци. Два от тях обаче са отегчени от еднообразието в своето ежедневие и тръгват да търсят простор. Срещата им е случайна. И макар да започва със закачки и заядливи подмятания, в диалога между тях става ясно, че и двамата ще тъгуват за децата, които са ги направили. Тогава ги осенява идеята да се сменят. Така те ще имат нови места и децата ще зяпнат от почуда. Следва размяна на адресите и тръгват бързо, за да не ги затрупа снегът…

Двете водещи феи на тържеството на 4^б клас от 21.12. въвеждат публиката от родители и близки, братчета и сестричета в духа на Коледа.Това, което всяко дете очаква от празника, са подаръците. Но има други, по-важни неща в живота. Да са здрави, да се съберат на празника с близките си. Да има любов, усмивки, щастие.Важно е семейството да се събере на коледната трапеза и всеки да потърси в себе си искрата на доброто.Ние го носим в нас. Но на Коледа доброто слиза на земята. И като че ли това е моментът, в който го показваме.

Тогава на сцената излизат танцуващите джуджета на Дядо Коледа. С фенерчета в ръка осветяват пътя си през тъмната гора и се прибират на топло у дома, където ги очаква красивата Снежанка. Тя ги подсеща, че трябва да са добри и да покажат подаръците, които са направили за децата. Кара ги да проверят дали всичко е готово, да не са забравили нещо. В това време идва Лиса и носи писмо до  Дядо Коледа. Иска подаръците за нея да са сто. Нетърпеливо наднича в чувала, даже иска да си вземе подаръците. Но Мецана я мъмри строго. Изведнъж нахлуват две премръзнали зайчета, които едва са намерили пътя в тъмното. И още не разказали колко ги е било страх по пътя, на прозореца чука Врабчо, който за малко не е замръзнал навън. В работилницата на джуджетата влиза Червената шапчица. Тя се чуди дали това е домът на нейната баба или е сбъркала вратата. Но Ежко гостоприемно я кани да остане при тях.

 И когато джуджетата се канят да приготвят чувала на Дядо Коледа, който в зори ще тръгва с шейната, едно от тях се сеща да попита кой е направил коледната пита. Всички са притеснени, че са забравили за нея. Тогава Мецана се захваща да я приготви, а всички отиват да украсят коледната елха, за да бъде най-красивата на света.

 Докато са заети с тази задача, изкушен от чувала с подаръците, Вълчо незабелязано го открадва и го скрива. После се присъединява към празнуващите. Но наблюдателната катеричка забелязва, че чувалът го няма и се възмущава, че някой може да е толкова лош. Животните знаят, че Дядо Коледа вижда всичко и знае кой е крадецът.Най-малкото джудже е умно и заплашва крадеца да си признае, защото няма да има подаръци за него всяка година. Вълчо сам се издава, като казва, че се е пошегувал и иска да има подарък и за него. Връща чувала с подаръците и моли за прошка. Животните му прощават, щом се разкайва и го канят да празнува с тях. Извива се кръшно хоро за завършък на празника.

 Но феите отново ни връщат към истинските неща от живота. Коледа е да се научим да бъдем по-добри и по-щастливи. Да отворим сърцата си към света. И не само на Коледа. Призовават всеки да потърси искрата в себе си. Защото въпреки трудностите, доброто съществува. Ние го носим в себе си. Време е да прегърнем близките си и да им кажем колко много ги обичаме. Но да не забравяме да дадем частица от залъка си на стоящия на улицата просяк и да се усмихнем на света. Коледа е любов, която ни прави по-добри.

 Така децата разбират, че не са важни подаръците на Коледа и си пожелават магията да не свършва, да пазим винаги в себе си частицата на чудото, което ни събира.

Нека всички да си пожелаем нещо и да вложим в желанието си парченце от душата и сърцето си!

Да повярваме в магията на Коледа и тя ще направи ЧУДОТО!

Станка Ненчева
класен ръководител на 4^б клас