Малки жестове – големи усмивки или за добротата и приятелството
В нашия клас ни гостува Анна Илчовска – майка на Сиянна, която проведе специална среща с учениците, за да поговорим за добротата, приятелството и как да се отнасяме един към друг. Срещата започна с четене на стихотворението на Валери Петров „Приятел пръв“, което беше чудесно начало за разговор. Децата слушаха внимателно и оживено обсъждаха какво означава да имаш истински приятел, как се проявява добрината, защо е важно да си помагаме и да се грижим един за друг. Майката беше подготвила малки листчета със сърчица и имената на учениците, както и отделни листчета с добродетели. Всеки изтегляше листче с името на съученик, без да го вижда и трябваше да каже хубави качества за него. Класната стая се изпълни с усмивки, смях и аплодисменти. Някои деца се „изчервиха“, докато слушаха комплиментите, други пляскаха с ръце от радост, а трети се смееха щастливо. Всяко дете се почувства гордо и специално – колко много означава за съучениците си. Атмосферата беше топла, приятелска и изпълнена с истинска добрина.
След играта всички се насладиха на вкусна почерпка – шоколадово кексче, което направи деня още по-сладък и празничен. Малките жестове на внимание, добрите думи и споделената радост докоснаха сърцата на второкласниците. Необикновеният час им помогна да разберат колко е важно да забелязваме доброто в другите и да го изразяваме с думи и добри постъпки. Те осъзнаха, че приятелството и добротата не са само красиви слова, а ежедневие, което прави класната стая още по-топло и приятно място за всички.
Едно дете сподели с усмивка: „Най-хубавото е, че чух приятни неща, които казват приятелите ми за мен. Ще се опитам да бъда добър и към другите всеки ден.“
Децата си тръгнаха вдъхновени, с усмивки, доволни и с желание да бъдат още по-добри приятели и съученици.
Браво, второкласници!
Продължавайте да бъдете добри един към друг, да се радвате на приятелството и да споделяте с усмивки всеки ден! Малките жестове правят големи приятели, защото : „ Най-хубавото се вижда само със сърцето!“
Снежанка Лишкова, класен ръководител на 2. „Г“ клас
