Камишибай театър в клас. Защо „ДА“?
Какво е камишибай театър ще попитате? Това е японска форма на драматично изкуство, което разказва истории чрез хартия и образи. Този вид театър е съвсем приложим в училище и носи висока добавена стойност, както ще видим в рамките на статията.
В края на първия и началото на втория учебен срок реших да интегрирам камишибай театър в своите часове, вдъхновена от предложенията на платформата „Prepodavame BG“ и възможностите и желанията на моите ученици. Избрах приказката “Всеки остава завинаги” на Мая Дългъчева, която децата изучават и много харесват, тъй като посланието на произведението, че всеки човек в живота ни носи уроци, независимо колко време сме прекарали заедно, е много подходящо за възпитаването в доброта и приемане на околните!
В рамките на две учебни седмици класът се потопи в магията на Камишибай театъра, воден от мен и подпомогнат от родители и роднини на участниците. Те изработиха сцена от картон, работиха в малки екипи, разделиха приказката на епизоди, рисуваха илюстрации към всеки епизод и репетираха. В последния ден всеки екип представи своята интерпретация пред класа, а това оставя значим спомен у децата, историята ги сплотява и вълнува.
Истинско удоволствие за мен и участниците беше същинското представяне. Всички много се вълнувахме и окуражавахме с аплодисменти участниците. Всеки екип беше креативен, оригинален и много артистичен.
Практиката е приложима освен в начален етап, още и в прогимназиален и гимназиален, като се адаптират изучаваните произведения. Освен в часовете по български език и литература, тя може да бъде интегрирана в различни проектни седмици, извънкласни дейности и клубове по интереси.
Защо всеки учител може да опита да приложи Камишибай театър в класовете си?
Драматизациите се използват широко в извънкласните дейности, докато за часовете по български език и литература това все още се смята за нестандартен подход. Желанието за четене намалява, а чрез изкуството се поддържа интереса на децата. Освен, че е забавно и ангажиращо, театър Камишибай е прекрасна възможност за постигане на горните цели без да изисква финанси и логистика за декори и костюми. Дори създава условия за интердисциплинарно преподаване, обединявайки часовете по български език и литература и изобразително изкуство, например. Ако приложим практиката с по-големите ученици от прогимназиален и гимназиален етап, бихме могли да интегрираме повече предмети като История, География, Изкуства – всичко това зависи до голяма степен от произведението, което ще изберем да пресъздадем.
Социално-емоционалните компетенции, които развива тази практика също са много ценни за учениците и те бързо започват да общуват повече помежду си. Увеличават се търпимостта и толерантното отношение към различните нужди на всяко от децата.
Изказвам изключителните си благодарности към всички, които участваха и подпомагаха екипите по време на подготовката и най-вече към моите ученици за сърцатото и оригинално представяне.
Евелина Ницова
