Тъга по лятото

Лятото отмина, но спомените от него остават. Листата пожълтяват и покриват земята с пъстър килим. Няма ги зелените треви, цветята, ухаещи на свежест. Няма ги и птиците. Тихо е без веселите им песни. Сега се чуват само ударите на крилата, отлитащи на юг. Топлите вечери с прятелите се превръщат в незабравими моменти, които дори есенният …