Едно училище за всички или как открих начините да приобщя ученици и родители към учебната среда

Казвам се Евелина Ницова и работя като начален учител в Средно училище „Иван Вазов“ вече близо тридесет години.

За толкова време стаж като учител, възпитател и педагог можах да премина през израстването на около пет поколения ученици и родители. С всеки нов випуск и деца и възрастни се променяхме с тази разлика, че децата просто бяха и са хората на своето време, а аз трябваше и трябва да се променям според техните емоции, възпитание, бързо развиващ се интелект и какво ли още не. С времето осъзнах категорично, че не мога да изисквам обучаемите да се нагаждат към средата в училище, а аз трябва да сменям подходите и начините да направя тази среда позитивна.

С гордост мога да споделя, че професията ми е желана и е моето призвание. Ето защо и учениците ми са заявявали интереса си към обучението и възпитанието. Много пъти съм чувала думи като „ И какво ще правя през ваканцията? Ще ми бъде скучно.“

Търсейки различни начини да направя училището желана среда за учениците и техните близки, организирах различни класни и извънкласни дейности и мероприятия, които сплотяваха и присъединяваха. Много от дейностите се утвърдиха в годините. Открити уроци, Дни на отворени врати, Часове на мама, татко, баба, дядо, Програми по предприемачество, Класна библиотека, различни конкурси и спортни състезания.

Последните 4-5 години случайно попаднах, благодарение на многообразието от информация, което предлага Интернет пространството, на Център за приобщаващо образование. И разбрах, че техните идеи и дейности са точно това, което съм правила и търсела, без да съм го канализирала и систематизирала като данни, идеи, цели и начини за постигането им.

В последно време този център прерасна в Сдружение за споделено учене „Ела“.

Неговата основна, мащабна и всеобхватна кауза е Едно училище за всички като крайната му цел е широко въвеждане и прилагане на принципите на приобщаващото образование. Моделът на това образование работи в четири основни области за развитие: Училищно управление, педагогически практики, партньорство с родители и детска закрила.

Твърдо решена да следвам приетата от мен линия за приобщаване към училищната среда, се насочих към педагогическите практики и партньорството с родители.

Направих това, защото поемайки нов випуск първокласници, открих проблеми , които могат да се решат само по този начин. Днешните деца са силно емоционални, с висок интелект и в същото време имат дефицити относно общуване със съученици, учители, родители дори.

Тези деца няма как да бъдат учени със старите методи от типа преподавам-възприемаш. Но и не бива да се налага и елктронното обучение, тъй като се губи връзката субект-субект, умението да се работи с хартиени носители на информация, желанието буквално да помиришеш книгата.

Затова и стартирах учебната година с няколко дейности, които вече са доказали успеха си в приобщаването към училището и средата, която то осигурява.

Една от тях е мисия „Таен Приятел“.

Това е практика, която определено постига успехи в опознаването на съучениците. Буквално казано децата се откриват един друг като една седмица предварително си изтеглят на случаен принцип таен приятел за когото да се грижат, да го даряват с мили жестове и думи. В края на седмицата приятелите се разкриват и най-хубавото е, че някой деца се преоткриват един за друг.

Друга моя практика от около четири години е подготвянето на театрална пиеса, свързана тематично с Коледните и Новогодишните празници. Подготвят се роли, репетира се, осигуряват се сценични костюми, декори, афиши и билети, борави се с театрална лексика. Деца и родители се включват с желание и  накрая продуктът е превъзходен.

С една дума ученето трябва да се съчетава с дейности, които приобщават и правят училището желана територия. Така учебното заведение ще отговаря на съвременните поколения деца и родители и ще реагира адекватно на изискванията на времето.

Евелина Ницова