Dreams and Teams – големи мечти и сплотен отбор

Сдружение „Мечти и отбори” е неправителствена организация, която се стреми да развива потенциала на младите лидери и те да натрупат опит в организирането на обществени мероприятия.

Целта ни е и да интегрираме хората с увреждания в обществото чрез включването им в отборни спортове. „Мечти и отбори” се заражда като инициатива на Британския съвет и съществува в над 40 страни по света. 
Към проекта на „Мечти и отбори” в Плевен се присъедини и нашето училище. Пет ученици от СОУ “Иван Вазов” – Велина Костова от 11б, аз, Весела Маринишева от 8л, Михаела Коларска от 8л, Моника Маринова от 8л и Александра Мицарева от 8л, взеха участие. Нека ви разкажа как протекоха тези 7 дни – от 26 май до 1 юни.
В проекта участваха общо 21 ученици от четири плевенски училища – МГ “Гео Милев”, ГПЧЕ, ПГРТО и, разбира се, СОУ “Иван Вазов”.

Първите два дни играхме различни игри, които ни учеха как да работим ефективно в екип. В една от тях скачахме на въже, като на едно въже скачаха заедно около 10 човека, в друга – редяхме високи кули от чаши. Разделяха ни на няколко произволни отбора за всяка игра и за всяка следваща променяха състава на отборите. Правехме проекти за по 15 минути и ги представяхме пред останалите. Това бяха постери, отразяващи мечтите ни, показващи качествата и уменията на някои известни личности. Водачите искаха мнението ни за всичко, а това ни караше да се замисляме кое е най-добро и заедно да взимаме най-правилните решения. Първия ден дойде лекторка и с нея си поговорихме за това, какво е да си лидер и какво се изисква от добрия лидер. Направихме едно упражнение, в което един взима топката и я подава на някого, когото би взел в отбора си поради дадено негово качество и назоваваше въпросното качество. Това беше интересно за всички и ни даде възможност да се опознаем още по-добре. Забавлявах се и едновременно с това научих интересни факти, научих се на толерантност към мнението на другите, разбрах, че различията са ценност, че можем много повече, работейки в екип. И това за първите два дни… А ако работехме така и в училище?! Лекторката наричаше времето ни с нея “Училище за щастие”. А не може ли всички училища да са “за щастие”? Не може ли в училище да се прилагат тези методи, за да бъде по-ефикасно и по-приятно обучението ни?
През следващите дни организирахме фестивал по случай 1 юни. На фестивала се очакваше да присъстват повече от 100 деца, включително 20 в неравностойно положение от сдружение БАЛИЗ. Разделихме се на 4 отбора, всеки с различни отговорности, като всеки отбор имаше лидер и отделно избрахме лидер за целия проект. Нашата цел беше да спомогнем за интегрирането на хората с увреждания в обществото чрез включването им в отборни игри. Също така искахме да покажем, че игрите не се играят заради победата, а заради самото забавление, затова осигурихме подаръци за всички участници.
На 1 юни в градската градина се проведе фестивалът. Дойдоха доста повече деца от очакваното, но се справихме и празникът протече без инциденти. Имаше много усмивки и не само децата, а и всички ние, младите лидери, много се забавлявахме.
Ето как за шест дни не само намерих нови приятели, но и научих много нови и полезни неща, които ще ми трябват в живота. А и накрая приложих наученото в нещо, което направи много хора щастливи и съм убедена, че ще остави приятни спомени у повечето от тях!
Весела Маринишева 8л