Една усмихната среща със Стефка Янорова

Тя е сред любимите български актриси. И се надяваме да ви стане още по-любима след нашия разговор, защото в действителност е много чаровна и усмихната, дружелюбна, малко суеверна и достатъчно суетна. Тя нашумя с ролята си на кръстницата в българския телевизионен сериал „Дунав мост“. Сезон 2010/11 определено се оказа много успешен за нея. Тя е сред звездите в станалия хит български филм „Мисия Лондон“, както и в превърналия се в любим сериал „Стъклен дом“.

Актрисата е завършила френска гимназия в родния си град Стара Загора и НАТФИЗ в класа на професор Крикор Азарян. Играе и във филмите “Людмил и Руслана”, “Врабците през октомври”, “Опашката на дявола”, “Най-важните неща”. След дълго чакане, устремени към нашите няколко минути слава, се срещнахме с нея в Плевен минути преди представлението „Американска мечта“ в читалище „Съгласие“ и ето какво ни сподели тя.

 – Работила си в Плевенския театър. Харесваше ли ти работата тук?

– Ами аз първоначално дойдох на гастрол при моята колежка и приятелка Красимира Кузманова, която е от Плевен. Ние сме от един клас и така получихме пиесата „Безсмъртно танго“. Ами, не съм срещала някакви затруднения, но като всеки нов човек поогледаха ме коя съм, що съм… Но вие имате един наистина невероятен театър и се надявам да се случват все по-хубави неща в него.

– Как те избраха за ролята в сериала „Стъклен дом“,  където играеш  Ваня?

– Явих се на кастинг, където дават сцена от предстоящия сериал. Много е важно да се синхронизираш с партньора си, аз тогава пробвах с Владо Пенев. Някой път е много смешно, защото си играем самички, но в случая беше много професионален кастинг, защото беше в мола и инсценирахме така, както трябваше да го снимаме.

– Имаш много актьорски изяви, кой момент на щастие ще помниш винаги?

– Кой момент на щастие… Ами то всяко излизане на сцената за мен е щастие, защото това е нещото, което съм искала да правя, и затова съм много благодарна, че са ми дадени шансът и възможността. Всяка среща с публиката е щастие.

– Дочуваме оттук оттам, че имаш и друг талант, в който се развиваш, и това е гледането на кафе и боб. Така ли е?

– Това са някакви митове и легенди, които много ме забавляват (смее се). Естествено, че не е вярно. Аз не мога да гледам нито на боб, нито на карти. Вярвам донякъде на такива неща, но не на 100% , мисля, че човек сам си кове до някаква степен съдбата.

– В „Мисия Лондон“, както и в „Стъклен дом“, ти си от забавните персонажи. Такъв човек ли си всъщност?

– Ами не съвсем. Не съвсем… Понякога съм много зъл човек (смее се). Е не, когато съм в кофти настроение, не е приятно да си край мен. Така де, това е нормално. Ми не мога да кажа, че съм най-голямата веселячка на света, но в последните години се опитвам да съм по-положително настроена.

– За какво мечтаеш?

– За много неща (смее се). На първо място да съм здрава, да има много работа, хората да са по-добри и смятам, че вече това започва да се случва.

– Ти си много търсен човек и от натовареното ежедневие остава ли  време за семейството ти?

– Разбира се.

– Ами за родния град Стара Загора?

– От скоро родителите ми вече не живеят там и аз не ходя често, но винаги ми е приятно, когато съм там.

– Какво беше детството ти?

– Интересно. Аз непрекъснато си съчинявах някакви истории, защото тогава нямаше такава телевизия, толкова много канали и т.н и ходех на кино. И после си разигравах това, което съм гледала. (смее се)

– Би ли пожелала нещо на учениците от СОУ “Иван Вазов“?

– Да. Да са много усмихнати и да са здрави най-вече, да са красиви като вас и да са смели в мечтите си!

Нелмира Ивайлова 12б