Екскурзия с дъх на море

През погледа на деветокласника

Дългоочакваният момент настъпи. Ура! Екскурзия! Тръпнехме нетърпеливи от вълнение как ще бъде, дали ще е интересно, ще се забавляваме ли?

В нашите глави се въртяха тези въпроси, и ето дойде часът за отпътуване към мечтаното море. Рано сутринта, спирката, на която трябваше да ни чака автобусът, с който щяхме да потеглим, започна да се изпълва с нетърпеливи ученици с раници и куфари и техните родители, които ги изпращаха. Вълнението беше видимо на всяко лице и всеки от нас излъчваше положителна енергия, показателно беше това, че повечето бяхме дошли с около 30 минути по-рано тъй като нямахме останало търпение. Скоро автобусът пристигна и очите ни заблестяха. Влязохме вътре и почнахме да се надпреварваме за места, така че да сме близо до най-добрите си приятели. Вратата се затвори, двигателят запали, а адреналинът вече се усещаше неописуемо.

Музиката беше важна част от нашето пътуване и дори за момент не беше спряна. Някои от нас пееха с пълни гласове, докато други вече правеха планове за екскурзията и за това как ще протече нашата вечер. Нашите разговори бяха пълни с усмивки и смях, бяхме сплотени и се радвахме на това специално време, което споделяхме заедно. Трябва да се отбележи, че почти никой не използваше телефона си, а вместо това всички обсъждахме очакващите ни събития заедно и в моите очи за първи път бяхме толкова единни. И така, весели и в настроение, ние се приближавахме все повече до нашата крайна цел.

Първата дестинация на картата на нашето пътуване беше Мадарският конник. Както всички знаем, историята на конника започва преди много, много години по времето на хан Аспарух и е изсечен в чест на бог Тангра. През следващите години всеки един хан оставя по нещо от себе си като благодарност. Много хора твърдят, че конникът е високо енергиен център, а полетата, намиращи се в близост до него, могат както да изцелят, така и да убият. След като се потопихме в енергията на живописния каменен барелеф и прекрасния природен парк, дойде време да потегляме към следващата дестинация, а именно първата българска столица – Плиска. Преди да се върнем назад във времето до 681г., се отдадохме на словото.

Посетихме „Дворът на кирилицата“, където изслушахме беседа за създаването на музея. Разбрахме, че буквите са изградени от арменския камък туф и всяка буква има своя символика. Там  се докоснахме до нашето историческо минало, но представено в образи на нашите владетели и книжовници, а не като поредния урок по история, който четем от учебника. Всеки застана и видя символа на своята буква и успя да я почувства като част от себе си. Последната зала в комплекса беше домът  на хановете и царете от Първата българска държава. Всички бяхме особено развълнувани от лика на хан Крум и неговата знаменита чаша.

След като излязохме навън, бяхме посрещнати от метални бюстове на световноизвестни писатели като Фьодор Достоевски, Петя Дубарова, Александър Пушкин, Бранислав Нушич. Тъжно е, защото сякаш чужденците оценяват повече страната ни отколкото ние самите, защото музеят е дело на арменец, но следващото място,на което спряхме, ни даде надежда. Това беше Националният историко-археологически резерват“ Стара Плиска“.

Там имахме възможността да се натъкнем на руини и жилищни помещения от царски дворец и да разгледаме експозиция на интересни старинни предмети в сградата на музея в Стария град. Място, на пръв поглед загинало и самотно, но в същото време излъчващо енергията на живота. Това беше нашата последна спирка за този ден и продължихме към  крайния пункт- комплекс Златни пясъци. Моментът, който очаквахме от толкова време, най-накрая  се сбъдна.  Мечтаното море! Водата беше топла, а слънцето ни галеше с ярките си лъчи. Имаше силни вълни, които само ни зарадваха още повече, защото скачахме в опит да ги избегнем и смехът ни заливаше всеки миг. Като че ли бяхме герои от „ Синьо лято“.

Преди да си тръгнем обратно за Плевен, имахме свободно време да се насладим на красотите във Варна. Всеки имаше правото на избор да се разходи, където реши, но много голяма част от групата се запъти към Морската градина. Широки алеи заобиколени от дървета и цветя, ни предлагаха сянка и ни зареждаха с положителна енергия, разхождахме се край морския бряг и наблюдавахме красивия изглед на Черно море, където някои плажуваха и ние повече от всичко искахме да сме на тяхно място.

Тези два дни оставиха незабравими спомени и чувства у нас. Тази екскурзия не беше само полезна, но и ни направи всички по-задружни – Б,В или Г, вече нямаше значение – всички станахме приятели. Това, което преживяхме, със сигурност ще бъде едно от любимите ни пътувания и се радваме, че беше точно с тези хора. Това преживяване определено ще остане една вечна част от всеки един от нас.

Десислава Иванова, IX в
Калина Василева, IX в
Марина Костова, IX г
Фотограф: Георги Коцев, IX б