Габрово и Трявна през май

С голямо нетърпение и вълнение дочакахме  19 май – деня на първата ни екскурзия. Макар и на прага на завършването на четвърти клас, ковидното време, в което израснахме, не ни позволи да пътуваме. И ето ни, учениците от 4 „г“ и 4 „д“ класове, заедно с нашите учители Пепа Николова, Росица Димитрова и Олег Маринов, потегляме към най-дългия град в България, наречен още градът на мостовете, на стоте паметника, световната столица на хумора и сатирата. Габрово ни посрещна слънчев и раззеленен, в трескава подготовка за най-важното градско събитие – Габровският Карнавал, тази година под надслов „Има-няма 100 години“ Карнавал – Габрово.

Старите мостове над буйната Янтра ни пренесоха във времето и открихме китното сгушено в планината градче с възрожденските къщи и тесни улички. Приветства ни едно от габровските чудеса – паметник в реката –  насред бушуващите води митичният основател на града Рачо Ковача все още бие с чука по наковалнята. Минавайки по калдаръмения  Баев мост, архитектурен паметник, разбрахме, че е построен заради разрастването на Габрово по левия бряг на реката, както и заради  преместването на Габровското (Априлово) училище в нова сграда. Припомнихме си, че тук на 2 януари 1835 г. е открито Първото българско светско училище с дарения на родолюбивите габровци Васил Априлов, Никола Палаузов, Васил Рашеев и др. И ето ни в сърцето на духовния и културен център на Габрово, пред Националната Априловска гимназия,  в сянката на статуята на благодетеля на новобългарското образование Васил Априлов. Научихме, че паметникът, издигнат със средства, събрани чрез дарения, е открит по повод 100-годишнината от създаването на Априловото училище. Представя Васил Априлов в естествен ръст с устремен поглед и книга в ръцете. С интерес разгледахме подножието на статуята, където  са изобразени етапите от развитието на българското образование – килийното училище, малките светски училища, учениците, обучаващи се през 19 век по взаимоучителен метод, както и модерното училище от времето на направата на паметника. Научихме, че бронзовата фигура, изпълнена от скулптора Кирил Тодоров, и барелефите на постамента са изработени в Рим и са транспортирани в България.

С нетърпение очаквахме следващата ни спирка – Астрономическата обсерватория и планетариум. В Звездната зала с интерес наблюдавахме точно копие на истинското звездно небе, видяхме как се движат небесните тела, научихме нови неща за съзвездията, усетихме  уникална хармония на Вселената.

Майската зеленина ни омая , а по виещия се и стръмен път стигнахме до красивата Трявна. Местните жители  си поставили за цел още от 19 век да запазят автентичния възрожденски образ на града, който го определя и като „град-музей“. Научихме за старото му име – Търнава, заради намерилите тук спасение  жители на столицата Търново, подгонени от османските поробители. По време на робството населението обслужвало пътищата през планината и осигурявало охраната на проходите, а  липсата на плодородни земи накарала хората да се занимават с търговия. Постепенно с труд и предприемчивост жителите на Трявна развили  и превърнали в свое основно препитание художествените занаяти – иконопис и дърворезба. Тук посетихме единствения в страната ни Музей на резбарското изкуство – Даскаловата къща. Строена е за двама от синовете на хаджи Христо Даскалов. При освещаването на къщата на Гергьовден 1808 г. майсторът Димитър Ошанеца  и калфата Иван Бочуковеца сключили облог. Шест месеца работили резбовани тавани – слънца в двете одаи на дома, като едно от условията било да не знаят какво прави другият. Резултатите били зашеметяващи – от таваните грейнали уникални слънца – топло майско и жарко юлско. Майсторът Димитър бил избран за победител, а помощникът му Иван си спечелил  титлата майстор и ръката на дъщерята на стопанина. Слънцата галят и днес с лъчите си гостите в Даскаловата къща.  С интерес научихме историята на най-старата възрожденска резбарска школа. Видяхме трите основни типа дърворезба – овчарска, резба за украса на дома и църковна резба. Разгледахме автентична дърворезбарска работилница, показваща инструментите и уредите, използвани от майсторите. Спряхме и пред пред Славейковата къща – дома, в който е живяло семейството на Петко Славейков, докато той е бил учител в Трявна. Разходихме се по калдъръмените улички, покрай дървените къщи с работилнички, минахме по Гърбавия мост, стигнахме до площада с Часовниковата кула,  запазили облика и духа от Възраждането. Запазихме незабравим  спомен от този красив край на България, където от всеки ъгъл лъха история и традиции, запазени през годините.