Как поканихме господин Митев на нашия бал?
Веднага след като взехме поканите за бала, най-задаваният въпрос между нас беше: „Как ще поканим господин Митев?“. Със сигурност това беше едновременно най-трудната и най-отговорната задача, която имахме. Искахме да е оригинално, изпипано до най-малкия детайл, изключително запомнящо се и трогателно. Зароди се идеята да се съберем целият випуск и да го поканим заедно, а не само отговорниците, защото той е най-важният човек в нашето училище и заслужава да усети благодарността и уважението на всички 106 ученици. Първо ни хрумна да изпишем с големи букви надписа: „Г-н Митев, ще дойдете ли с нас на бала?“. Впоследствие решихме всяка буква да е на отделен картон. Госпожа Йончева ни даде идеята всеки от нас да е облечен в червено, защото, както знаем, нашият директор е фен на футболния отбор ЦСКА. Аз се наех със задачата да изработя буквите, а в процеса на работа ми хрумна да направим надписа в бяло и зелено, за да може заедно с нашите червени блузи да се получи българското знаме – бяло, зелено, червено. Когато буквите вече бяха направени, отново госпожа Йончева ни помогна с организацията. Помоли Надя Тодорова да включим и мажоретките в нашата изненада и те да посрещнат г-н Митев на входа, като го придружат до игрището, където ще го очакваме ние.
И така стигаме до днес – 2 май, 10 минути, преди да започне четвъртият час, целият випуск се е събрал на игрището, облечен в червено. Максимално бързо и тихо започнахме да се подреждаме заедно с буквите от надписа. Всички тръпнехме от вълнение и очаквахме с нетърпение да се появи нашият директор. Когато това стана, извадихме буквите, които бяхме скрили зад гърбовете си, за да не ги види и извикахме в един глас: „Господин Митев, ще дойдете ли с нас на бала?“. Изненадата беше изписана на лицето му, но заедно с нея се забелязваше и огромната радост и емоция, която сме предизвикали у него. Бяхме подготвили кутия ръчно направени бонбони, част от които с логото на нашето училище и на любимия му футболен отбор. Поднесохме му ги заедно с поканата и очаквахме неговия отговор с нетърпение. Той сподели, че ние сме 30-тия му випуск, но сме първият, който подготвя нещо подобно за него. Това ни направи истински щастливи, защото именно в това беше смисълът. Ясно си личеше колко сме го трогнали с нашата идея и цялата организация. Разбира се отговорът беше „Да!“.
Радваме се, че успяхме да оставим един незабравим спомен в нашия директор, както и в самите нас. Без съмнение той е човек, който го заслужава, именно затова всички бяха готови да помогнат по какъвто начин могат. Тук е моментът да благодарим на г-жа Надя Тодорова, която, без да се замисли, откликна на нашата молба заедно с нейните прекрасни мажоретки. Също така и на нашия фотограф Verus, отделил от своето време, за да дойде и да запечата този момент в снимки. Разбира се, и на г-жа Йончева за идеите и съдействието, както и на нашите класни ръководители, които ни напътстваха през цялата подготовка.
Това беше един ден, който, съм сигурна, никой от нас няма да забрави, а г-н Митев дълго ще разказва за изненадата. Чувствата, които предизвика всичко това у нас, не могат да се опишат с думи, но ще топлят сърцата ни в последните учебни дни, а и след това.
Палменна Брагарушева, 12.д клас
