Лазаруването в нашия край

В основата си е църковен празник. Участници в лазаруването са само моми за женене. Събират се по махали. Избират една от тях за водеща кумица. Седмица преди празника се събират в дома на кумицата. Обучава ги миналогодишна лазарка. Учат песни и наричания за всеки член от семейството. Събират яйца, цветя и пари. Вечерта отиват на чешмата за мълчана вода (отивайки и връщайки се, мълчат). Поставят в менчето пръстени, нощуват под трендафила в кумицата. На другия ден се ладува – кумицата вади пръстен и го нарича с комична професия. На която мома е пръстенът, с такава професия ще е съпругът й.

След края на ритуала кумицата им дава по шепа жито – под възглавието да го сложат, жениха да сънуват. Кумицата им дава богата почерпка с хора и песни. Разделяйки се, кумицата заговява (не разговаря с никого до Великден). В неделя сутринта на Великден лазарките й целуват ръка и отново си говорят. С лазаруването и ладуването момите се обявяват за женене, и то само наесен.
Славена Славчева 7ж
записа информацията от Янка Христова, с. Санадиново, Никополска община