Мадара, Плиска, Преслав и Велико Търново – една вълнуваща екскурзия през погледа на ученици от четвърти клас
Всички много се вълнувахме за предстоящата екскурзия.
Тръгнахме рано сутринта на 21 май ние – учениците от четвърти А и четвърти Б клас. Оставихме багажите си и се настанихме в автобуса.Махахме с ръце през прозорците на близките ни, които ни изпращаха. И ето, че най-накрая тръгнахме!
В автобуса беше пусната музика, разговаряхме с останалите, смеехме се… Като цяло обстановката си беше страхотна. Тогава чухме силния глас на екскурзовода, който ни се представи и обясни кои обекти ще посетим, къде ще отседнем, какво ще правим и т. н. Докато пътувахме, минахме през град Бяла, Ковачевското кале, Мисионис и край Шуменското плато.
Така пристигнахме на нашата първа дестинация – Мадара. Изядохме обяда си набързо и започнахме с дългото изкачване на стъпалата. За пръв път видяхме Мадарския конник в пълния му блясък! Побързахме да направим няколко снимки, а след това се наредихме около екскурзовода, който ни разказа повече за историята на Конника. Обявен е за паметник на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1979 година. А на 29 юни 2008 година, след проведена национална анкета, Мадарският конник е избран за глобален символ на България.
След това тръгнахме за пещерите в околността. Наистина бяха много красиви, а също и доста големи! Имаше и малко изворче, близо до пещерата на нимфите, говореше се, че водата лекува. Учителките ни напръскаха и ние се освежихме.
Стана време да си ходим, разбира се преди това си накупихме сувенири… Качихме се в автобуса и потеглихме за Плиска – нашата първа столица.
Следващият обект, който посетихме бе Националния историко-археологически резерват Плиска.Там разгледахме останките от някогашните дворци. Чувството да се докоснеш до местата, на които в миналото се е решавала съдбата на България е невероятно!
После тръгнахме за музея с името на известния български археолог Рашо Рашев. Гледахме кратко информационно филмче, а след това се отправихме към експонатите. Сред тях бе и Розетката от Плиска, която е символ на града. Тя представлява прабългарски ранносредновековен бронзов артефакт, намерен в старата столица на България.
Времето за музея свърши и трябваше да се отправим към последната дестинация за деня – Двора на кирилицата.
Пътувахме много малко до следващата ни цел. Интересното бе, че Двора на кирилицата беше точно до хотела „Стара Плиска”, в който щяхме да отседнем. Първо влязохме в галерията с картини. Там бяха изобразени сцени от българската история. После се отправихме към друга зала, в която от восък бяха направени фигурите на някои български владетели. Всички изглеждаха толкова реалистични, че можеше човек да ги обърка с живи хора! Дори блясъкът в очите им сякаш бе истински. Като за последно се разходихме из двора с каменните букви. До всяка от тях бе изсечена и картинка, носеща значението на самата буква. Снимахме се и с това пътуването за първия ден от екскурзията приключи.
На следващия ден станахме рано, оправихме стаите си, стегнахме багажа и слязохме в ресторанта за закуска. Раздадоха ни пакети с храна за обяд. Качихме се в автобуса и се отправихме към Велики Преслав.
Посетихме археологическия музей. Първо гледахме информационен филм, а след това влязохме в трезора. Там бяха изложени най-ценните и чувствителни към атмосферни условия експонати. Имаше златни бижута, копчета, наушници, монети, сребърни лъжици, различни орнаменти… Всички бяха красиви и майсторски изработени. И от Велики Преслав не пропуснахме да си купим сувенири – магнити, монети, камъчета, чаши…
Стана време за последния обект, който трябваше да посетим – крепостта „Царевец” във Велико Търново. Отново се изкачвахме дълго по стъпала и пътеки. Видяхме прожекторите, които се използват в шоуто „Звук и светлина”. Когато стигнахме до върха на крепостта, откриващата се гледка ни заслепи с величествената си красота. Полюбувахме и се известно време и направихме снимки. После заслизахме надолу, купихме си сувенири и се качихме в автобуса.
Екскурзията бе към края си. След около два часа път отново си бяхме в родния Плевен. Стиснахме сакове и раници в ръце, слязохме от автобуса. Срещнахме близките си и побързахме да им разкажем най-важното.
Надявам се тази училищна екскурзия да остане като един прекрасен спомен от четвърти клас, в сърцата на всички ни!
Мария Анова, 4А клас
