Моят първи лагер
Мария Челебиева е ученичка от 7б клас. От 19 юли до 2 август 2012 г. тя има възможността да бъде на лагер в Санаторно-оздравителен комплекс „Камчия”, който се намира на 25 км от Варна. Там летуват руски ученици, но всяко лято в една от смените има и българчета. Мария изучава руски език като втори чужд от пети клас, а по време на лагера – по час и половина на ден. В края на смяната тя получава сертификат за успешно преминато обучение по руски език в рамките на комуникативен проект „Със света говорим на руски”. Впечатленията си от лагера тя споделя на руски език във вестник „Россия сегодня. Русия днес” /двуезичен седмичник/ – брой 30 от 10-16 август 2012 г. Ето какво разказа тя за незабравимия първи лагер в своя живот.
По походката ми, наподобяваща първите стъпки на бебе, несигурна и нестабилна, се усещаше отдалече притеснението, което до момента криех доста усърдно. „На каква възраст са другите българи?”, „Ще се впиша ли сред тях?”, „Колко често ще контактувам с руснаци?” и още подобни въпроси изникваха в главата ми с всяка следваща стъпка към рецепцията. След около 15 минути разбрах, че българите сме 5 момичета и 5 момчета, момичетата бяха почти на моята възраст. Ние доста бързо си допаднахме, открихме общи теми и се сближихме. Още същия ден, след пристигането, бяхме извикани в конферентната зала от г-жа Станка Шопова – изпълнителен директор на СОК „Камчия”. Там тя ни запозна с програмата за следващите 2 седмици. Обясни ни разпределението по отряди и, за да ни помогне в ориентирането, ни даде плик със следното съдържание – рекламна шапка, тениска и книжка, съдържаща цялата необходима информация за детския лагер /дъга на небето/ и хотел „Лонгоз”. След срещата бяхме разпределени по отряди. Аз попаднах в десети отряд, с който се запознах на футболното игрище по време на мач. Той беше от 25 деца, 9 от които момчета. Освен мен имаше още един българин в отряда. В началото доста се нуждаех от помощ с превода, но след като научих най-важните думи и изрази, открих, че мога да се оправям и сама. Ръководители на отряда бяха Жанна и Саша, и двете много по-млади, отколкото очаквах, и ми помагаха в труден момент. Усещах ги като родители – въпреки че от време на време правеха забележки, личеше, че те ни обичат и ги е грижа за всеки един от нас. Програмата ни за деня бе разнообразна. Сутринта започвахме с гимнастика, след което закусвахме, отивахме на плаж или гледахме филм, а след като се върнем се събирахме в класната стая или си почивахме в стаите. Следваше обядът, а после „тихий час”. В 16:00 отново отивахме при отряда и излизахме да играем или се занимавахме с нещо заедно. В 18:30 беше вечерята, след която отново следваха забавления. Денят завършваше със събрание на отрядите в класната им стая, на което всеки един от нас разказваше как е минал денят му. Прибирахме се по стаите, заспивахме и се запасявахме с енергия за следващия ден. От време на време имаше концерти или дискотека, а да не забравя и екскурзиите. Беше просто прекрасно! Времето минаваше неусетно, но и пълноценно. Постоянно се занимавахме и нямахме минута скука. Сприятелих се с много хора, с които не искам да губя контакт. Лагерът бе неповторимо изживяване за мен. Там се научих на много неща, едно от които, и според мен най-важното, бе работата в екип. Ние доказахме, че можем да сме отбор, да си помагаме в трудни моменти, да се съобразяваме един с друг, да се изслушваме и най-вече да сме единни.
Мария Челебиева – 7б клас
