Родино

Родино мила, чудна, ненагледна,
аз любя те и търся ден и нощ.
За мене ти си майка благородна,
макар и мъничка по площ.

Аз бях далече, тъжна и самотна,
Но в спомена се връщам пак при теб,
защото твойта хубост е безкрайна,
изпълва ме със радост и блаженство.
Аз помня бащината къща,
аз помня твойте планини,
затуй със сълзи се завръщам
и гледам с радост твойте красоти.
Родино моя, майчице любима,
кат тебе няма нийде по света!
Затуй дори тревата окосена
в букети дивни ще вплета.