Талантът на наша четвъртокласничка оценен в Национален конкурс за детска приказка

Ученичката от IV б клас Елица Лилова беше отличена в петото издание на Националния детски конкурс за авторска приказка „Ще ти разкажа приказка“. Конкурсът е организиран от дирекция „Култура“ на Столична община в партньорство със Столична библиотека и Регионален инспекторат на образованието  – София. Той е част от календара на културните събития на Столична община и се провежда в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата 2016 година.

Темата на конкурса е свободна и в него участват деца в две възрастови категории: 9-12 години и 13-15 години. Всеки малък автор може да участва с приказка /до три печатни страници/, която трябваше да изпрати до 18 декември 2015 година.

Над 800 детски приказки бяха оценявани от авторитетното жури с председател писателят Георги Константинов и членове: поетесата Петя Йотова, Станислав Георгиев – старши експерт по български език и литература в Регионален инспекторат по образованието София – град, Нели Горанова – главен експерт в дирекция „Култура“ на Столична община.

Наградените творби са издадени в сборник, илюстриран от известни български художници. Предговорът към сборника и текстът на корицата са написани от деца, участници в конкурса и наградени със специални отличия. Наградите за двете възрастови категории са осигурени от Макдоналдс: Първа награда – лаптоп, втора и трета награда – таблет. Отличените творци са наградени с книги  – сборника с наградените творби.

Нашата малка писателка за първи път участва в конкурса и приказката ѝ „Дърварят и златните трески“ не остава незабелязана от журито.

На 2 юни в залата на Американския център на Столична библиотека вазовското момиче участва в Приказната вечер за връчване на наградите и получи сборник с наградените творби и грамота от кмета на София Йорданка Фандъкова.

Това не е първата литературна награда за четвъртокласничката. Миналата година разказът ѝ „Момчето, книгите  и птиците“ беше сред двадесет и седемте отличени творби в XXXII Национален радиоконкурс за детско литературно творчество „Искри“ на БНР. Тази година отново участва в него. На 18 юни може да чуете отново звънливото ѝ гласче в ефира на програма „Христо Ботев“, защото творбата ѝ пак е сред отличените.

Класният ръководител на Елица, Станка Ненчева разкрива, че скромната и талантлива ученичка дава полет на въображението си и още през лятото след първи клас записва приказките си и разказите си в една тетрадка, която ѝ представя в началото на втори клас.

Съучениците ѝ от IV б клас се гордеят с литературните ѝ успехи и много я обичат, заради добротата и състраданието ѝ.

Ето и отличената приказка:

 

ДЪРВАРЯТ И ЗЛАТНИТЕ ТРЕСКИ

 

Живееше в едно село беден дървар. Всеки ден той ходеше в гората, сечеше дърва и ги откарваше в града. С парите купуваше храна за двете си деца и това му стигаше да бъде доволен.

Веднъж го видя горският дух. Той тръгна след него и забеляза, че дърварят дълго избира кое дърво да отсече. За да разбере защо не сече наред, джуджето изскочи пред него и го запита:

– Човече, защо толкова се чудиш кое дърво да отсечеш?

Дърварят видя сред храстите странното същество и отвърна:

 – Избирам, защото гледам на дървото да няма птичи гнезда, нито хралупи на катерички и други животинки. Как да ги оставя без дом?

Джуджето поклати глава доволно, приближи се и се представи:

– Аз съм горският дух и съм пазителят на тази гора. И понеже ти се грижиш за гората и животинките в нея, аз искам да сторя нещо добро за тебе. Пожелай си каквото искаш и веднага ще го изпълня!

Човекът изгледа учудено малкия вълшебник, но поклати глава:

– Не желая нищо. Стига ми, че мога да си изкарвам прехраната и децата ми растат здрави и умни.

Горският дух само се усмихна, поклони се с уважение пред скромния дървар и изчезна, сякаш никога не е бил там.

Човекът пак нарами брадвата и тръгна да си върши работата. Спря пред едно дърво, а то – пълно с птичи гнезда. Изправи се пред друго, но по клоните му подскачаха катерички. Повървя още малко и най-после откри старо, изсъхнало дърво. Замахна с брадвата, а треската, която се отцепи, блесна във въздуха и тежко тупна до краката му. Вдигна я човекът, поизтърка я и какво да види – тя беше цялата от злато!

Досети се той каква е работата, прибра треската и я продаде в града на един златар.

Разбра това един негов заможен съсед, който също беше дървар, ама от ония, дето секат всичко наред и не жалят никакви птички и животинки. „Как така – рече си той, – тоя глупак я продаде някое сухо дърво, я не, а я го виж сега! Дрехи и книжки ще купува на децата си! Не е чиста тая работа!”.

Не издържа алчният човек, отиде при скромния си съсед и алчно го запита:

– Откъде взе толкова пари?

Дърварят само се усмихна и отвърна:

– Намерих си късмета в гората.

Алчният съсед не можа да разбере нищо и през цялата нощ не затвори очи от завист. А на сутринта, като се прикриваше зад храстите, проследи дърваря. Вида го как откъртва една златна треска от дънера на изсъхналото дърво и отива да я продаде. Едва го дочака да се изгуби по пътеката и измъкна брадвата.

– Значи такава била работата! – рече си той заканително. – Ама аз не съм глупав като него! Ей сега ще напълня цялата торба със злато!

Замахна злият човек с брадвата, замахна втори път, но от дървото хвърчаха само обикновени гнили трески. Скъперникът се почувства измамен и гневно заудря с още по-голяма сила, сякаш си отмъщаваше някому. Но колкото и да са мъчеше, нито една златна треска не се отдели от дънера. Решен на всяка цена да стигне до скритото злато, той продължи да сече, но изведнъж дървото се прекърши и рухна върху него.

В тоя миг от храстите се показа горският дух, който през цялото време беше наблюдавал всичко. Той направи крачка напред и рече:

– Аз помагам на добрите хора, но лошите така ги наказвам!

И след тези думи се изгуби в гората.

 

Елица Пламенова Лилова